Мусала

If you want to read this article in English press here :) 

Нашето пътешествие до най-високия връх на Балканите започна в една ранна съботна сутрин. Предварително бяхме прегледали прогнозите за времето, за да уцелим момент, в който да не вали дъжд и на върха да е сравнително топло.

Така се и оказа - на 2925 м. надморска височина температурата достигна 13°C, слънцето грееше - изобщо беше един прекрасен за туризъм ден. 
С кола стигнахме до Боровец, откъдето трябваше да хванем лифта "Ястребец", за да си спестим близо 4 часа от целия маршрут. Опашката за лифта се виеше заплашително, но се оказа, че се придвижва сравнително бързо заради шестместните кабинки по линията.

След някъде 20 минутки вече бяхме на горната станция, откъдето вече трябваше да продължим пеша. Но нямахме против - пред нас Рила се зеленееше в целия си разкош, а хладни облаци се спускаха по склоновете ѝ, обръщащи я в една привлекателна мистерия.

Пътеката беше равна само в началото си. Преходът се води лесен по стандартите на Туристическия съюз, но за нашия първи по-голям поход през тази година и това беше голямо постижение. Според информацията в интернет, трябваше да стигнем до върха за около три часа. Прибавяйки престоя си горе и трите часа слизане, осъзнахме, че трябва да поддържаме добро темпо, за да се върнем навреме за последния лифт, който трябваше да потегли в 18:00.

Но как да бърза човек сред такава природа? Един по един, пред нас от облаците се разкриваха кой от кой по-високи върхове, заснежени дори и през юли.

Миенето "везерото" бе забранено, скоро стана ясно защо...

Леденото езеро носи недвусмислено своето име. Малко по-късно щяхме да имаме идеалната гледка към него от високото.

n

Замръзналото Ледено езеро.

Време за макрофотография...

Покорихме върха за 2 часа и 40 минути, като това ни даде достатъчно време за почивка на най-високата точка на Балканския полуостров. За жалост времето не беше толкова ясно, за да проверим вижда ли се наистина Бяло море от върха.

На слизане бяхме също толкова експресни, за разлика от многобройните семейства с малки деца, които също издържаха героично това приключение.

Накрая се оказахме на лифта цял час по-рано от предвиденото. На слизане от кабинката се любувахме на открилата се гледка на север към Боровец, Самоков и дори Стара планина.

Равносметката? Едно незабравимо пътешествие, което всеки българин трябва да направи поне веднъж в живота си. А и да не е българин. Природата може да не е толкова красива, колкото тази на Седемте Рилски езера, но пък предлага едно по-сериозно физическо предизвикателство. Съответно и по-голямо удовлетворение от постижението. 

От какво се нуждаете? Противно на очакванията, ние бихме казали само едно - удобни обувки. Доказахме, че е възможно да се изкачи Мусала дори и с кецове без грайфер на подметката!

Колко време ще ви отнеме? И да приемем, че сте с деца и се придвижвате по-бавно, качването и слизането не би трябвало да ви отнемат повече от 7 часа. Прибавете един час за почивка на върха и това значи, че за да хванете последния лифт в 18:00, можете съвсем спокойно да пристигнете в Боровец към 9 сутринта.

Колко ще ви струва? Няма да броим самото пътуване до Боровец, което е възможно както с кола, така и с автобус. Двупосочната карта за лифта е на цена 10 лева за възрастни и 6 за деца. А спомените и усещанията, които несъмнено ще ви останат, са много, много по-скъпи.