Сърцето на Родопите / The heart of the Rhodopes

Родопите са едно магическо място и само който не е бил там, може да твърди обратното. Миналото лято посетихме за пореден път едно от любимите ни кътчета в България - Триградското ждрело.

The Rhodopes are a magical place and only those who haven't been there yet can say otherwise.

Last summer we visited one of our favourite spots in Bulgaria again - the Trigrad gorge.

Навлизайки все по-навътре в планината, пътят започва да се вие около живописния язовир "Антонивановци", който представлява съединените "Кричим" и "Въча"


Entering deeper and deeper into the mountains, the roads begin to curl around the picturesque dam lake "Antonivanovtsi", the joint "Krichim" and "Vacha" reservoirs.

За издържалите многобройните остри завои по иначе перфектния като качество на асфалта път наградата е прекрасната гледка отвисоко към яркосините води на язовира и плаващите къщички в него.


For those who endured the multiple sharp corners on the otherwise perfect asphalt quality road there's a reward - a magnificent sight high above the bright blue waters of the reservoir and the floating houses on it.

Но и най-опитните шофьори стават изключително внимателни, когато стигнат до самото Триградско ждрело. Пътят става тесен и еднолентов, а разминаването с насрещнодвижещите се е възможно само на някои участъци. Но кой ли се интересува от това, когато над главата ти се извисяват отвесни, 200 - 300-метрови скали. Умът винаги среща трудности да осмисли какво вижда. Никоя снимка не може да покаже достатъчно ясно размерите на това творение на природата, а човек се чувства нищожен, изправен пред нея.

But even the most experienced drivers become extremely careful when they reach the Trigrad gorge itself. The road is one-laned and narrow, and the driving past other vehicles is possible only at several spots. But who cares about this, when you've got vertical, 200 - 300-meter stone walls raising up above your head. The mind always finds it hard to realize what it sees. No picture is good enough to clearly show the size of this mother nature's work, and one feels insignificant in front of it.

И тъй като бяхме посещавали пещерата Дяволско гърло и преди, този път решихме да предприемем нещо по-екстремно и вълнуващо. На отсрещната, източна стена на ждрелото, се намира по-малко известната и доста по-труднодостъпната Харамийска пещера. (харамия е турска дума, навлязла в стария български език, означаваща разбойник, хайдутин)

And as we had visited the Diavolsko garlo (Devil's throat) cave before, this time we decided to venture something more extreme and exciting. On the opposite, east wall of the gorge there's a less known and far less accessible Haramiiska cave (haramia is a Turkish word, which came into the old Bulgarian language. It means bandit, scoundrel)

Изкачване до входа

Дори самото достигане до входа на пещерата коства 20-метрово изкачване по скалната стена. Въпреки наличието на двама водачи, когато си на скалите, няма кой да ти помогне в катеренето. Следва промушване през тясно тунелче, което отвежда до първата, по-малка галерия. В нея са разположени манекени, изобразяващи първобитни хора, населявали някога пещерата. 

Just reaching the cave's entrance means a 20-meter climb up the rock wall. Despite the presence of two guides, when you're up on the rocks, there's no one to help you with the climbing. Next, you have to squeeze through a narrow tunnel which leads to the first and smaller gallery. Inside, mannequins are placed to represent the early humans that lived in the cave during the stone age.

Изглед от галерията навън през входа на Харамийската пещера

Последва спускане с въже от тавана на голямата галерия. Пълен мрак, 43 метра до пода. Това всеки трябва да изживее сам. И макар да не се препоръчва за хора, страдащи от клаустрофобия или със страх от високото, Харамийската пещера е предизвикателство, което ще изненада самите вас, колкото и неподготвени физически и психически да се чувствате. Малките деца се справят също толкова смело, колкото и възрастните, а няколкочасовото приключение оставя спомени за цял живот. Гарантирано и проверено от нас!


A drop with a rope from the ceiling of the large gallery followed. Total darkness, 43 meters above the floor. This is something that everyone needs to experience on his own. And although it's not recommended for people suffering from claustrophobia or fear from heights, the Haramiiska cave is a challenge which will surprise you, no matter how physically and psychically prepared you feel. The small children do as bravely as the adults and the several-hour adventure leaves memories for life. Guaranteed and checked by us!